Почивам.

Гледам небето.

Потъвам в синева.

Тъгата ми стаена

в гърдите ми пулсира.

Не, не мога,

не мога да летя-

крилете ми прекършени 

и хвърлени болят...

Но все още крача

по таз земя, 

а синевата на небето ме опива...