АНИ & АНТОАН
Когато ревнуваш си много красива.
Бури прииждат, отровни стрели..
Тресе се светът ми от твоята сила.
И стреляш ме с думи и женски тъги.
Огромни вълните реват в океана.
И птиците спират да пеят дори...
Изтичат сълзите ми в бяс и в драма.
Сърцето ранено от болка крещи...
Обречени стенем ранени и в клетка
. Блудстваме в смяна на нощи и дни...
Не молиш за прошка, пищиш без пощада.
Блокирваш съдбата и триеш ме ти!
В безсънното утро съм тъй беззащитен.
Секунди ти трябват - да ме влудиш!
Не те ли прегърна, в студа ми умираш.
ЖЕНА си и Дявол - жена и фетиш...
Когато ревнуваш - Луната се скрива.
Преследват ме демони алчни и зли.
Когато ревнуваш - те преоткривам...
Не казвай на всички - мен целуни!