Веднъж, един човек ме заговори, поиска ми парче от моя хляб. Смилих се. Съвестта ми проговори. Отчупих, не парченце, а комат. Нахрани се човекът и си тръгна, не знаех кой е, що е, откъде, единствено видях, че се обърна, помаха ми за сбогом със ръце. Дали нахраних пътника случаен или самият Бог при мен дойде! От моя хляб едва ли се нуждаеше! Дойде, за да ми подари сърце.