АНТОАН АНТОНОВ ЧУЙ ТАЗ ПРИКАЗКА ТЪЖНА СТАР ШЛАГЕР

Впивай в струни на китара

чувствените твои пръсти

и запей онази стара

песен*, дето ме разтърси!

Пей ми песента вълшебна

и ме гледай пак в очите -

за девойка нежна, бледна

как си пропиляла дните.

„Чуй таз приказка тъжна

за девойка една,

чудно хубава, нежна,

но била без душа.”

Тя принцеса ли е бѝла?

В замък чер ли е живяла?

Грях ли смъртен е сторила,

та любов не е разбрала?

„Тя живяла самотно,

без любов, без другар

И очаквала... (тайно?)

Бог да прати и дар.”

Но защо да чака дара?

„Който търси, той намира!”

По звънливата китара,

аз намерих твойта диря.

„Отлетели години,

тя била пак сама.

Туй съдба е на всеки,

който няма душа.”

Не, невярно се е пяло,

че е липсвала душата!

Аз упреквам я, че вяла,

чакала е чудесата!

„Тази приказка тъжна

Чуй! Добре запомни!

Нека тя ти напомня,

че душа нямаш ти!”

Не, не! Песенните думи

са неверни и за мене!

Не душа ми – дните глуми

бяха нямане! До време!

И защо ме ти сравняваш

със девойка в песен стара?!

На душата моя трябваш 

само ти – с една китара!

*\"Чуй таз приказка тъжна...\" - стар шлагер по текст на Асен Разцветников