АНИ & АНТОАН
Когато ревнуваш си
много красива.
Бури прииждат,
отровни стрели...
Тресе се светът ми
от твоята сила.
И стреляш ме с думи
и женски тъги.
Огромни вълните
реват в океана.
И птиците спират
да пеят дори...
Изтичат сълзите ми
в бяс и в драма.
Сърцето ранено
от болка крещи...
Обречени стенем
ранени и в клетка.
Блудстваме в
смяна на нощи и дни...
Не молиш за прошка,
пищиш без пощада.
Блокирваш съдбата
и триеш ме ти!
В безсънното утро
съм тъй беззащитен.
Секунди ти трябват
- да ме влудиш!
Не те ли прегърна,
в студа ми умираш.
ЖЕНА си и Дявол
- жена и фетиш...
Когато ревнуваш -
Луната се скрива.
Преследват ме демони
алчни и зли.
Когато ревнуваш
- те преоткривам...
Не казвай на всички
- мен целуни!