В Памет на Даниела !!! ФСБ - След десет години

В Памет на Даниела Недко и Татко!!! ФСБ - След десет години. Нека всеки ден благодарим от сърце за всичко което имаме и ни е дадено и да не забравяме приятелите ни и близките ни хора - те са най светото те са семейството ни и част от нас и света ни. ФСБ - След десет години — Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма… — Какво искаш да кажеш? Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят! И той пак се засмя. — И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер… И пак се разсмя. — Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят… И отново се разсмя. Сетне стана сериозен. — Тая нощ… виж какво… недей дохожда. — Аз няма да се отделя от тебе. — Аз ще изглеждам, като че нещо ме боли… ще изглеждам — като че умирам. Така става. Недей дохожда да гледаш това, не е необходимо. — Аз няма да се отделя от тебе. Но той беше угрижен. — Казвам ти го… заради змията. Не бива да те ухапе… Змиите са лоши. Те могат да хапят ей така — за удоволствие… — Аз няма да се отделя от тебе. Но той се успокои. — Но те пък имат отрова само за едно ухапване… Тая нощ аз не видях кога е тръгнал. Той се бе измъкнал безшумно. Когато можах да го настигна, той вървеше решително и бързо. Той ми каза само: — А, ти си бил тука… И ме хвана за ръката. Но все още нещо го измъчваше. — Ти сгреши, че дойде. Ще ти бъде мъчно. Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно….. Аз мълчах. — Разбираш ли. Много е далеч. Аз не мога да занеса там това тяло. То е много тежко.

Дата на публикация: 7 ноември, 2025