Не ме обичаш, страхуваш се от Самотата.

Тя протяга към теб своите ръце.

На вратата ти почуква.

Ще й отвориш ли?

Ще влезе бавно, до тебе ще приседне.

Ще й предложиш цигара и кафе,

но тя ще ти откаже.

Ще ти поиска част от спомените ти,

за да си иде.

Ще ги дадеш и ще ме забравиш.

А Самотата е отдавна моя гостенка,

поканена ми отдавна, някога от теб.

17.11.2025